- По брой сделки началното тримесечие на 2021 г. изпреварва същия период и на 2020 г., и на 2019 г.
- Активният пазар продължава да подбутва цените на имотите плавно нагоре
- Мнозина се възползват от ниските лихви, за да се преместят в по-добри и по-големи жилища
Първото тримесечие на 2021 г. донесе активен, жив и работещ пазар на недвижими имоти в България. През периода са сключени повече сделки, отколкото по същото време и на 2020 г. и на 2019 г. По данни на Агенция по вписванията изповяданите сделки са 43 369, което е със 15% повече от същия период на 2020 г. Това, че има ръст, не е изненада, предвид че втората половина от миналия март попадна в обсега на първия локдаун и тогава сделките рязко пресъхнаха. Нарастване от 8.4% обаче има и в сравнение с началото на 2019 г., която се смята за силна година на имотния пазар. Данните в случая включват само покупко-продажби с нотариален акт. Сделките и ръстът идват най-вече от жилищния сегмент, като търсени са и парцелите за еднофамилни къщи.
Факторите: ниски лихви и още нещо
Като основни фактори за засилената пазарна динамика се очертават няколко компонента:
- нарастващите спестявания;
- нулевите или отрицателни банкови лихви по депозитите;
- усещането, че времето на рекордно ниските лихви по ипотечните кредити започва да изтича;
- нарастващото желание на хората да променят към по-добро жилищния си статус, съчетано с благоприятната пазарна конюнктура за това;
Докато е достъпно
Мнозина сега продават, възползват се от достъпността на ипотечното кредитиране и допълнително теглят заем, за да купят по-добро жилище. В резултат на активния пазар, банковото финансиране и ниските лихви цените плавно се покачват от началото на годината. Цените продължават да нарастват с темпа, който от края на миналата година - между 2 и 5% за различните градове.
Вместо срив - недостиг
Въпреки че кризите обикновено са съпътствани с трусове на имотния пазар заради срив в търсенето, брокерите по-скоро очертават като проблем предлагането. Не е изключено в един момент да се появи и вакуум в предлагането. Той може да повиши цените, но може и да оттегли купувачите, ако преценят, че не трябва да купуват на всяка цена.
Повече простор
Импулсът да се живее по-нашироко е един от видимите ефекти от COVID кризата върху пазара на недвижими имоти в България. Подобна реакция е логична след месеците на локдаун, работа от вкъщи и онлайн обучение. Проявата й се предрича отдавна. Тя вече е и пазарен факт, съдейки по данните, представени от водещи агенции в панела за жилища на конференцията за недвижими имоти на Камарата на професионалните оценители в България.
Жилищата в България са пренаселени за стандартите на ЕС
Жилищният стандарт в България в момента изостава в сравнение с повечето държави в ЕС. Пренаселени жилища обитават 40% от българите, докато за 28-те страни в ЕС този процент средно е 15.6%. Сходна с българската е пренаселеността в Хърватия. А близки до българските нива, но все пак под тях, са показателите на Полша, Румъния и Словакия и Латвия. Най-зле е положението в Черна гора, където над 60% от населението живее в пренаселени жилища. Това сочат данни на Евростат, представени от Антон Андонов, управител на "ЕРА България".
В България на човек се падат средно по 1.2 стаи, сочат други статистики, представени от Андонов. За сравнение, средно за ЕС показателят е 1.7. По стаи на човек България е на едно ниво с Гърция, Латвия, Словакия. С по 1.1 стаи на човек са Хърватия, Полша, Румъния и Словакия. В развитите европейски страни гравитират към две. Над средното ниво се открояват Белгия и Ирландия с по 2.1 стаи на човек. Най-просторно живеят жителите на Малта - с 2.2 стаи на човек.
Източник: в-к „Капитал“
Автор: Боряна Генчева